„Медиана”: Дистанцията между ГЕРБ и БСП се увеличава на 2% в полза на БСП
Дистанцията между двете съществени конкуриращи се партии - ГЕРБ и Българска социалистическа партия, се е нараснала с 1,5% по отношение на месец април и към 8 май 2019 година към този момент е 2% в интерес на Българска социалистическа партия. Не се следи значимо увеличение на електоралната тежест на Българска социалистическа партия, а отлив на гласоподаватели от ГЕРБ (изчезва така наречен „ мека външна страна “), се показва в изследване на организация „ Медиана “ в интервала 2-7 май 2019 година с 1018 души.
Същевременно твърдото ядро на ГЕРБ-избирателите е мощно мотивирано да отбрани своята партия и да взе участие на изборите. Преди месец те бяха доста по-разколебани от симпатизантите на Българска социалистическа партия. Сега мобилизацията и в двете групи е на практика идентична. Вероятно това бележи края на ерозията на доверието в ГЕРБ. ГЕРБ отчасти е възстановил доверието към себе си, което беше мощно ударено от „ Апартамент-гейт “, показват социолозите.
Две седмици преди евроизборите двете партии се изправят една против друга с практически изравнени позиции и мощно стимулирани гласоподаватели. Доминацията на едната или другата на изборите може да се реши от „ дреболии “, включително и от натрупването на празнични дни в деня на изборите.
Третата партия, която може да бъде сигурна, че ще успее да премине изборната преграда (5,89%), еДПС. Влиянието на ДОСТ е очевидно преодоляно. Доколкото има напрежение, то е в подреждането на лицата в листата на партията и огромна възможност за потребление на преференции (с цел преподреждане или изложение на несъгласие).
Две партии се намират близо до изборната преграда за евроизбори - ВМРО (4,7%) и „ Воля “ (4,9%). Следват ги НФСБ (3,9%), „ Коалиция за България (3,8%), „ Демократична България (3,4%) и „ Атака “ (2,6%). Като цяло нито една от тези партии не може да бъде изключена от възможностите за прекосяване на бариерата. Причината за това е, че все още (8 май) близо един милион гласоподаватели декларират, че ще гласоподават, само че към момента се двоумят за кого.
С напредването на акцията (и отшумяването на имотните кавги към властта) изглежданамалява и желанието да се гласоподава. Само за един месец хората определящи тези избори като значими за България са намалели с 13% (от 51% на 38%). Изглежда се следи отмалялост от свадите и политическата агитация съчетано с липса на ясна визия за смяна.
Декларираната изборна интензивност продължава да е висока (около 70%), само че посоченото нагоре слага подозрения дали тя ще се осъществя. Вероятно пред изборните урни ще отидат към 2,5 млн. гласоподаватели.
Данните показват слабо предпочитание за потреблението на преференциите при гласоподаване. Едва 8,5% декларират, че ще ги употребяват това право. Вероятно няма да има пренареждане на листите в следствие от преференциално гласоподаване, проучват данните социолозите.
Същевременно твърдото ядро на ГЕРБ-избирателите е мощно мотивирано да отбрани своята партия и да взе участие на изборите. Преди месец те бяха доста по-разколебани от симпатизантите на Българска социалистическа партия. Сега мобилизацията и в двете групи е на практика идентична. Вероятно това бележи края на ерозията на доверието в ГЕРБ. ГЕРБ отчасти е възстановил доверието към себе си, което беше мощно ударено от „ Апартамент-гейт “, показват социолозите.
Две седмици преди евроизборите двете партии се изправят една против друга с практически изравнени позиции и мощно стимулирани гласоподаватели. Доминацията на едната или другата на изборите може да се реши от „ дреболии “, включително и от натрупването на празнични дни в деня на изборите.
Третата партия, която може да бъде сигурна, че ще успее да премине изборната преграда (5,89%), еДПС. Влиянието на ДОСТ е очевидно преодоляно. Доколкото има напрежение, то е в подреждането на лицата в листата на партията и огромна възможност за потребление на преференции (с цел преподреждане или изложение на несъгласие).
Две партии се намират близо до изборната преграда за евроизбори - ВМРО (4,7%) и „ Воля “ (4,9%). Следват ги НФСБ (3,9%), „ Коалиция за България (3,8%), „ Демократична България (3,4%) и „ Атака “ (2,6%). Като цяло нито една от тези партии не може да бъде изключена от възможностите за прекосяване на бариерата. Причината за това е, че все още (8 май) близо един милион гласоподаватели декларират, че ще гласоподават, само че към момента се двоумят за кого.
С напредването на акцията (и отшумяването на имотните кавги към властта) изглежданамалява и желанието да се гласоподава. Само за един месец хората определящи тези избори като значими за България са намалели с 13% (от 51% на 38%). Изглежда се следи отмалялост от свадите и политическата агитация съчетано с липса на ясна визия за смяна.
Декларираната изборна интензивност продължава да е висока (около 70%), само че посоченото нагоре слага подозрения дали тя ще се осъществя. Вероятно пред изборните урни ще отидат към 2,5 млн. гласоподаватели.
Данните показват слабо предпочитание за потреблението на преференциите при гласоподаване. Едва 8,5% декларират, че ще ги употребяват това право. Вероятно няма да има пренареждане на листите в следствие от преференциално гласоподаване, проучват данните социолозите.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ